Защо Радев говори такива неща?
Коментар от Иван Бедров:
" И в действителност будителят не е интелектуалец по европейски пример, това е наша, българска духовна категория ". Тези думи на президента Румен Радев стреснаха доста хора. Едни реагираха, други се наскърбиха. Изречението е част от речта на президента за Деня на националните будители, който България отбелязва на 1 ноември. Подобни слова са обичайно скучни и по тази причина рядко вършат усещане. Но това опълчване на българския блян от втората половина на 19 век за създаване на образована и развита национална страна против европейската концепция въобще, бе незабавно видяно. И бе разчетено като гаф.
Изказването на Румен Радев е несвоевременно минимум по три аргументи. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то наскърбява доста българи, чиито житейски старания са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, сходно конфронтационно изявление е не просто в синхрон с мощната антиевропейска изразителност, която режимът на Путин спонсорира, а дори я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, в случай че оттук насетне чете по-внимателно какво са му подготвили, с цел да заобикаля обстановки като цитираната.
Иван Бедров
Будителите еднопосочно са европейци
Будителите са тези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на самостоятелна и свободна България, построена тъкмо по европейски пример. Представителната народна власт, равенството пред закона, светската страна са все феномени, които будителите са „ докоснали “ при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която приказва Левски, не е някакво своеобразно откритие, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да употребява високата си естрада, с цел да припомня на българите, че постоянно са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на опълчването сред будителите и Европа.
Впрочем, „ европейският пример “ не е единствената борба с европейското в това слово. Говорейки за дребното пари, които страната отделя за просвета, Радев сподели и това: „ И някак си аз не одобрявам, че би трябвало да дойдат еврокомисари, както се случва в последно време, и да ни кажат, че 0.2% от Брутният вътрешен продукт за просвета и за научни проучвания са извънредно незадоволителни. И ни дават даже съответни числа - най-малко 10 пъти повече ". Неприкритото неспокойствие от препоръките на еврокомисарите е очебийно в идващото изречение, което приключва с думите: „ напътствията, които ни се дават извън ". Така че опълчването против Европа наподобява като съзнателно заложен резултат в тази тирада. А тъкмо в този случай е ненужно - с какво са му отговорни на Радев еврокомисарите, когато просто установяват действителен проблем в България? Нима не е чел поредицата от социологически изследвания, които демонстрират освен доста по-високото доверие към „ тези в Брюксел “, само че и упованието на българите те да вършат тъкмо това - понякога „ да вкарват в пътя “ нашите политици.
Защо приказва по този начин?
С тези си думи президентът Румен Радев обиди забележителна част от българите. Онази част, която свързва последните две-три десетилетия от живота си с поредните старания за приобщаването на България към Европа. Едни са се занимавали с политика, други са дали своят вот за тези старания, трети са излизали на улицата, когато някой е желал да отклони страната от този път на развиване. Това е голяма част от българския народ - и тъкмо тази част има непризнатата заслуга за това, че през днешния ден България е част от Европейския съюз. Защото съвсем всяка година бяхме пред избор - и българските жители имаха цялостната независимост да изберат друга посока. Но ден след ден, избор след избор, тази част от българския народ продължаваше да върви към Европа. А можеше да бъде друго. Можеше да се предадат, можеше да завоюват другите. Нека погледнем какво е през днешния ден в Македония да вземем за пример, с цел да съпоставим.
С сходни изявления Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не стопира да се „ старае “ - да си спомним единствено по какъв начин отиде в Полша, откъдето изиска Европейски Съюз да смъкна глобите против Русия. Или по-точно - против високопоставените лица, взели участие в противозаконното анексиране на Крим. Да отидеш тъкмо в Полша и да кажеш тъкмо това?!
Разбира се, съществува опцията президентът въобще да не е желал да приказва против Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, несъмнено е желал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени по този начин? Липсата на политически опит към този момент не може да бъде опрощение. Минаха 10 месеца въпреки всичко.
Иван Бедров
Виж всички публикации от Иван Бедров-->
" И в действителност будителят не е интелектуалец по европейски пример, това е наша, българска духовна категория ". Тези думи на президента Румен Радев стреснаха доста хора. Едни реагираха, други се наскърбиха. Изречението е част от речта на президента за Деня на националните будители, който България отбелязва на 1 ноември. Подобни слова са обичайно скучни и по тази причина рядко вършат усещане. Но това опълчване на българския блян от втората половина на 19 век за създаване на образована и развита национална страна против европейската концепция въобще, бе незабавно видяно. И бе разчетено като гаф.
Изказването на Румен Радев е несвоевременно минимум по три аргументи. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то наскърбява доста българи, чиито житейски старания са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, сходно конфронтационно изявление е не просто в синхрон с мощната антиевропейска изразителност, която режимът на Путин спонсорира, а дори я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, в случай че оттук насетне чете по-внимателно какво са му подготвили, с цел да заобикаля обстановки като цитираната.
Иван Бедров
Будителите еднопосочно са европейци
Будителите са тези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на самостоятелна и свободна България, построена тъкмо по европейски пример. Представителната народна власт, равенството пред закона, светската страна са все феномени, които будителите са „ докоснали “ при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която приказва Левски, не е някакво своеобразно откритие, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да употребява високата си естрада, с цел да припомня на българите, че постоянно са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на опълчването сред будителите и Европа.
Впрочем, „ европейският пример “ не е единствената борба с европейското в това слово. Говорейки за дребното пари, които страната отделя за просвета, Радев сподели и това: „ И някак си аз не одобрявам, че би трябвало да дойдат еврокомисари, както се случва в последно време, и да ни кажат, че 0.2% от Брутният вътрешен продукт за просвета и за научни проучвания са извънредно незадоволителни. И ни дават даже съответни числа - най-малко 10 пъти повече ". Неприкритото неспокойствие от препоръките на еврокомисарите е очебийно в идващото изречение, което приключва с думите: „ напътствията, които ни се дават извън ". Така че опълчването против Европа наподобява като съзнателно заложен резултат в тази тирада. А тъкмо в този случай е ненужно - с какво са му отговорни на Радев еврокомисарите, когато просто установяват действителен проблем в България? Нима не е чел поредицата от социологически изследвания, които демонстрират освен доста по-високото доверие към „ тези в Брюксел “, само че и упованието на българите те да вършат тъкмо това - понякога „ да вкарват в пътя “ нашите политици.
Защо приказва по този начин?
С тези си думи президентът Румен Радев обиди забележителна част от българите. Онази част, която свързва последните две-три десетилетия от живота си с поредните старания за приобщаването на България към Европа. Едни са се занимавали с политика, други са дали своят вот за тези старания, трети са излизали на улицата, когато някой е желал да отклони страната от този път на развиване. Това е голяма част от българския народ - и тъкмо тази част има непризнатата заслуга за това, че през днешния ден България е част от Европейския съюз. Защото съвсем всяка година бяхме пред избор - и българските жители имаха цялостната независимост да изберат друга посока. Но ден след ден, избор след избор, тази част от българския народ продължаваше да върви към Европа. А можеше да бъде друго. Можеше да се предадат, можеше да завоюват другите. Нека погледнем какво е през днешния ден в Македония да вземем за пример, с цел да съпоставим.
С сходни изявления Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не стопира да се „ старае “ - да си спомним единствено по какъв начин отиде в Полша, откъдето изиска Европейски Съюз да смъкна глобите против Русия. Или по-точно - против високопоставените лица, взели участие в противозаконното анексиране на Крим. Да отидеш тъкмо в Полша и да кажеш тъкмо това?!
Разбира се, съществува опцията президентът въобще да не е желал да приказва против Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, несъмнено е желал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени по този начин? Липсата на политически опит към този момент не може да бъде опрощение. Минаха 10 месеца въпреки всичко.
Иван Бедров
Виж всички публикации от Иван Бедров-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ